ЕЗИЧНИК
По жилите на каменния блок
кръвта отдавна е застинала.
Поклоник на забравен Бог –
за вярата си някога загинал.
Мек мъх отдавна е покрил -
неизброимите следи от ножа.
И вятърът търкаля сух бодил,
като главата на велможа.
Очаквам обредния ритуал.
Ще стане ли от мен агнецът?
Не съм ли жрецът побелял?
… А може би аз съм певецът?
© Мимо Николов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
