6 дек. 2008 г., 20:51

Езичник

593 0 2

         ЕЗИЧНИК

По жилите на каменния блок

кръвта отдавна е застинала.

Поклоник на забравен Бог –

за вярата си някога загинал.

Мек мъх отдавна е покрил -

неизброимите следи от ножа.

И вятърът търкаля сух бодил,

като главата на велможа.

Очаквам обредния ритуал.

Ще стане ли от мен агнецът?

Не съм ли  жрецът побелял?

… А може би аз съм певецът?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • СИ!
  • Добре, korsar!


    ...И вятърът търкаля сух бодил,

    като главата на велможа...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...