2 jul 2017, 13:04

* * *

738 0 3

16

Омразата е болест на душата.

В прегръдката и чезне светлината

и любовта, с които Бог ни е дарил.

Така се ражда злото по земята.

 

17

Бадемът с цвят отдавна е отрупал клони.

Майка ми за пилетата царевица рони,

Уморен от работа, баща ми се прибира…

Ах, спомени, от паметта ми времето ви гони.

 

18

Въртя волан… работят бързо двата крака

и двеста коня мощно цвилят под капака.

Пришпорих всичките и пак съм господар на пътя.

А Тя на някакъв завой стои с косата и ме чака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...