2 июл. 2017 г., 13:04

* * *

737 0 3

16

Омразата е болест на душата.

В прегръдката и чезне светлината

и любовта, с които Бог ни е дарил.

Така се ражда злото по земята.

 

17

Бадемът с цвят отдавна е отрупал клони.

Майка ми за пилетата царевица рони,

Уморен от работа, баща ми се прибира…

Ах, спомени, от паметта ми времето ви гони.

 

18

Въртя волан… работят бързо двата крака

и двеста коня мощно цвилят под капака.

Пришпорих всичките и пак съм господар на пътя.

А Тя на някакъв завой стои с косата и ме чака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...