2.07.2017 г., 13:04

* * *

734 0 3

16

Омразата е болест на душата.

В прегръдката и чезне светлината

и любовта, с които Бог ни е дарил.

Така се ражда злото по земята.

 

17

Бадемът с цвят отдавна е отрупал клони.

Майка ми за пилетата царевица рони,

Уморен от работа, баща ми се прибира…

Ах, спомени, от паметта ми времето ви гони.

 

18

Въртя волан… работят бързо двата крака

и двеста коня мощно цвилят под капака.

Пришпорих всичките и пак съм господар на пътя.

А Тя на някакъв завой стои с косата и ме чака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...