Jul 2, 2017, 1:04 PM

* * *

736 0 3

16

Омразата е болест на душата.

В прегръдката и чезне светлината

и любовта, с които Бог ни е дарил.

Така се ражда злото по земята.

 

17

Бадемът с цвят отдавна е отрупал клони.

Майка ми за пилетата царевица рони,

Уморен от работа, баща ми се прибира…

Ах, спомени, от паметта ми времето ви гони.

 

18

Въртя волан… работят бързо двата крака

и двеста коня мощно цвилят под капака.

Пришпорих всичките и пак съм господар на пътя.

А Тя на някакъв завой стои с косата и ме чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...