1 nov 2009, 21:12

* * * 

  Poesía » Otra
556 0 6

 

 

 

 

                                                                    Пътищата се стопиха -

                                                                    изгорели, премазани

                                                                    от битките за

                                                                    вярата.

                                                                    Пътечката, невидима

                                                                    от здрач,

                                                                    прохожда през

                                                                    трънливата усмивка -

                                                                    жажда.

                                                                    Безброй отрочета на

                                                                    Райската градина,

                                                                    като лиани задушават

                                                                    чувства,

                                                                    страдания и обич.

                                                                    Вик на падаща звезда.

                                

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • сухарски поздрав!
    хареса ми!
  • Когато пътищата се стопят остава един единствен път - назад към се бе си...
  • Много са и все ....трънливи ....битките за вярата, но ти вярвай !
  • а в началото на август падат толкова звезди, колкото желания няма как да имаме...*
    За да пожелаем и за другите.
    Нека!
  • Здравей Наско, честит празник, братко, отново драма в сюрреалистичен отенък...Всъщност щом през теб светът изглежда така, нека така да бъде. Поздрави и пожелания за здраве и успехи!
Propuestas
: ??:??