24 nov 2018, 0:16

*

  Poesía
394 7 0

 

Погинал е Човекът за спасение.

Сега на трон е този на позора.

Живее повече вяра и стремление

по дрехите прострени на простора.

Живее повече "Песен за човека",

в животното преди да го заколим.

На нас от всичките събрани века,

не ни достигна гордост да се борим.

Не ни остана силата да ревнем,

по болната си мишкова порода,

навярно, още лъвовете дебнем:

Дали ще дойдат и спасят народа?!

Писма им пишем тихи многоточия...

( Как трудно е да се надмогне скота!)

Да бе куршум, да бе във слепоочие,

а не лелеещ стона още робски.

Моторите ръждясаха и толкова.

Хиените ще ръфат пак земята ни.

По нея няма семе.( Само кокали.)

И срам. И жътва от проклятия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...