*

Погинал е Човекът за спасение.

Сега на трон е този на позора.

Живее повече вяра и стремление

по дрехите прострени на простора.

Живее повече "Песен за човека",

в животното преди да го заколим.

На нас от всичките събрани века,

не ни достигна гордост да се борим.

Не ни остана силата да ревнем,

по болната си мишкова порода,

навярно, още лъвовете дебнем:

Дали ще дойдат и спасят народа?!

Писма им пишем тихи многоточия...

( Как трудно е да се надмогне скота!)

Да бе куршум, да бе във слепоочие,

а не лелеещ стона още робски.

Моторите ръждясаха и толкова.

Хиените ще ръфат пак земята ни.

По нея няма семе.( Само кокали.)

И срам. И жътва от проклятия.