24.11.2018 г., 0:16

*

392 7 0

 

Погинал е Човекът за спасение.

Сега на трон е този на позора.

Живее повече вяра и стремление

по дрехите прострени на простора.

Живее повече "Песен за човека",

в животното преди да го заколим.

На нас от всичките събрани века,

не ни достигна гордост да се борим.

Не ни остана силата да ревнем,

по болната си мишкова порода,

навярно, още лъвовете дебнем:

Дали ще дойдат и спасят народа?!

Писма им пишем тихи многоточия...

( Как трудно е да се надмогне скота!)

Да бе куршум, да бе във слепоочие,

а не лелеещ стона още робски.

Моторите ръждясаха и толкова.

Хиените ще ръфат пак земята ни.

По нея няма семе.( Само кокали.)

И срам. И жътва от проклятия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...