14 jul 2008, 10:32

~*~

  Poesía
1.1K 0 2
Един шибан миг
и после няма връщане назад...
Едно последно сбогом и купчина прах.
Свят, изпълнен с мъка, страдание
и малко радости, които ни предават.
Живот така несъвършен и гаден,
от който искаме да избягаме,
но пак се връщаме,
за да се самоизтезаваме.
Мечти така далечни,
стъпка настрани и
пътят главоломно изчезва.
Питах се кога ще свърши,
молих се да забравя,
да почна отначало,
но край на трънливия път няма.
И въпреки всичката злоба,
всичките псувни... груби думи,
цялата тази агресия няма смисъл...
Сам се спъваш и падаш,
сам се изправяш и продължаваш.
Няма кой да те хване там долу...
няма кой да ти даде ръка там горе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И въпреки всичката злоба,
    всичките псувни... груби думи,
    цялата тази агресия няма смисъл..." - така е.

    Поздравления за стиха, Ванеса.

  • "Сам се спъваш и падаш,
    сам се изправяш и продължаваш."
    Като барон Мюнхаузен. Истина с малко изключения. За съжаление.
    Пожелавам ти сила, за да го правиш успешно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...