~*~
и после няма връщане назад...
Едно последно сбогом и купчина прах.
Свят, изпълнен с мъка, страдание
и малко радости, които ни предават.
Живот така несъвършен и гаден,
от който искаме да избягаме,
но пак се връщаме,
за да се самоизтезаваме.
Мечти така далечни,
стъпка настрани и
пътят главоломно изчезва.
Питах се кога ще свърши,
молих се да забравя,
да почна отначало,
но край на трънливия път няма.
И въпреки всичката злоба,
всичките псувни... груби думи,
цялата тази агресия няма смисъл...
Сам се спъваш и падаш,
сам се изправяш и продължаваш.
Няма кой да те хване там долу...
няма кой да ти даде ръка там горе!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванеса Маринова Все права защищены