Jul 14, 2008, 10:32 AM

~*~

  Poetry
1.1K 0 2
Един шибан миг
и после няма връщане назад...
Едно последно сбогом и купчина прах.
Свят, изпълнен с мъка, страдание
и малко радости, които ни предават.
Живот така несъвършен и гаден,
от който искаме да избягаме,
но пак се връщаме,
за да се самоизтезаваме.
Мечти така далечни,
стъпка настрани и
пътят главоломно изчезва.
Питах се кога ще свърши,
молих се да забравя,
да почна отначало,
но край на трънливия път няма.
И въпреки всичката злоба,
всичките псувни... груби думи,
цялата тази агресия няма смисъл...
Сам се спъваш и падаш,
сам се изправяш и продължаваш.
Няма кой да те хване там долу...
няма кой да ти даде ръка там горе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И въпреки всичката злоба,
    всичките псувни... груби думи,
    цялата тази агресия няма смисъл..." - така е.

    Поздравления за стиха, Ванеса.

  • "Сам се спъваш и падаш,
    сам се изправяш и продължаваш."
    Като барон Мюнхаузен. Истина с малко изключения. За съжаление.
    Пожелавам ти сила, за да го правиш успешно!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...