Jul 14, 2008, 10:32 AM
~*~
Един шибан миг
и после няма връщане назад...
Едно последно сбогом и купчина прах.
Свят, изпълнен с мъка, страдание
и малко радости, които ни предават.
Живот така несъвършен и гаден,
от който искаме да избягаме,
но пак се връщаме,
за да се самоизтезаваме.
Мечти така далечни,
стъпка настрани и
пътят главоломно изчезва.
Питах се кога ще свърши,
молих се да забравя,
да почна отначало,
но край на трънливия път няма.
И въпреки всичката злоба,
всичките псувни... груби думи,
цялата тази агресия няма смисъл...
Сам се спъваш и падаш,
сам се изправяш и продължаваш.
Няма кой да те хване там долу...
няма кой да ти даде ръка там горе!
и после няма връщане назад...
Едно последно сбогом и купчина прах.
Свят, изпълнен с мъка, страдание
и малко радости, които ни предават.
Живот така несъвършен и гаден,
от който искаме да избягаме,
но пак се връщаме,
за да се самоизтезаваме.
Мечти така далечни,
стъпка настрани и
пътят главоломно изчезва.
Питах се кога ще свърши,
молих се да забравя,
да почна отначало,
но край на трънливия път няма.
И въпреки всичката злоба,
всичките псувни... груби думи,
цялата тази агресия няма смисъл...
Сам се спъваш и падаш,
сам се изправяш и продължаваш.
Няма кой да те хване там долу...
няма кой да ти даде ръка там горе!
© Ванеса Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Сам се спъваш и падаш,
сам се изправяш и продължаваш."
Като барон Мюнхаузен. Истина с малко изключения. За съжаление.
Пожелавам ти сила, за да го правиш успешно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
всичките псувни... груби думи,
цялата тази агресия няма смисъл..." - така е.
Поздравления за стиха, Ванеса.