~*~
Един шибан миг
и после няма връщане назад...
Едно последно сбогом и купчина прах.
Свят, изпълнен с мъка, страдание
и малко радости, които ни предават.
Живот така несъвършен и гаден,
от който искаме да избягаме,
но пак се връщаме,
за да се самоизтезаваме.
Мечти така далечни,
стъпка настрани и
пътят главоломно изчезва.
Питах се кога ще свърши,
молих се да забравя,
да почна отначало,
но край на трънливия път няма.
И въпреки всичката злоба,
всичките псувни... груби думи,
цялата тази агресия няма смисъл...
Сам се спъваш и падаш,
сам се изправяш и продължаваш.
Няма кой да те хване там долу...
няма кой да ти даде ръка там горе!
и после няма връщане назад...
Едно последно сбогом и купчина прах.
Свят, изпълнен с мъка, страдание
и малко радости, които ни предават.
Живот така несъвършен и гаден,
от който искаме да избягаме,
но пак се връщаме,
за да се самоизтезаваме.
Мечти така далечни,
стъпка настрани и
пътят главоломно изчезва.
Питах се кога ще свърши,
молих се да забравя,
да почна отначало,
но край на трънливия път няма.
И въпреки всичката злоба,
всичките псувни... груби думи,
цялата тази агресия няма смисъл...
Сам се спъваш и падаш,
сам се изправяш и продължаваш.
Няма кой да те хване там долу...
няма кой да ти даде ръка там горе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Маринова Всички права запазени
