* * *

1 dic 2010, 14:24

Poesía » Versos blancos

870 2 2

Невероятно! Сякаш сянка. Сякаш прилеп,

сърцето ми прегази,

без да пита.

Кръвта ми избледнява като спомен.

Умирах в асфалтовия аромат

на пътя.

Пред мен, зад мен

е болка.

Конете ни са гладни! Зная!

Глождят скоростта.

С копито къртят всеки километър.

И синята стомана от очите им

забива се без жал в зенита.

Умирам с лятото.

С пролетта се раждам.

В кръвта ми е

асфалтовият аромат на

пътя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.