* * *
Невероятно! Сякаш сянка. Сякаш прилеп,
сърцето ми прегази,
без да пита.
Кръвта ми избледнява като спомен.
Умирах в асфалтовия аромат
на пътя.
Пред мен, зад мен
е болка.
Конете ни са гладни! Зная!
Глождят скоростта.
С копито къртят всеки километър.
И синята стомана от очите им
забива се без жал в зенита.
Умирам с лятото.
С пролетта се раждам.
В кръвта ми е
асфалтовият аромат на
пътя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Орлин Будинов Все права защищены
