Невероятно! Сякаш сянка. Сякаш прилеп,
сърцето ми прегази,
без да пита.
Кръвта ми избледнява като спомен.
Умирах в асфалтовия аромат
на пътя.
Пред мен, зад мен
е болка.
Конете ни са гладни! Зная!
Глождят скоростта.
С копито къртят всеки километър.
И синята стомана от очите им
забива се без жал в зенита.
Умирам с лятото.
С пролетта се раждам.
В кръвта ми е
асфалтовият аромат на
пътя.
© Орлин Будинов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
