* * *

1.12.2010 г., 14:24 ч.

Поезия » Бели стихове

797 2 2

Невероятно! Сякаш сянка. Сякаш прилеп,

сърцето ми прегази,

без да пита.

Кръвта ми избледнява като спомен.

Умирах в асфалтовия аромат

на пътя.

Пред мен, зад мен

е болка.

Конете ни са гладни! Зная!

Глождят скоростта.

С копито къртят всеки километър.

И синята стомана от очите им

забива се без жал в зенита.

Умирам с лятото.

С пролетта се раждам.

В кръвта ми е

асфалтовият аромат на

пътя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.