21 feb 2018, 3:08

*** 

  Poesía » De amor
744 11 24

От сгъстените паузи на тишината

до непредвидени простори –

оживява песен недопята,

която мълком ми говори.

 

И аз стоя пред нея захласнат,

като пред сакрална икона;

и тя ми шепне с устни прекрасни,

че любовта ми тиха ще запомни.

 

Тогава в мен изгрява вездесъща,

красивата идея, че обичам!

Любовта е за всеки: къща.

Кой може от любов да се отрича?

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??