Feb 21, 2018, 3:08 AM

*** 

  Poetry » Love
745 11 24

От сгъстените паузи на тишината

до непредвидени простори –

оживява песен недопята,

която мълком ми говори.

 

И аз стоя пред нея захласнат,

като пред сакрална икона;

и тя ми шепне с устни прекрасни,

че любовта ми тиха ще запомни.

 

Тогава в мен изгрява вездесъща,

красивата идея, че обичам!

Любовта е за всеки: къща.

Кой може от любов да се отрича?

 

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??