21.02.2018 г., 3:08 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
741 11 24

От сгъстените паузи на тишината

до непредвидени простори –

оживява песен недопята,

която мълком ми говори.

 

И аз стоя пред нея захласнат,

като пред сакрална икона;

и тя ми шепне с устни прекрасни,

че любовта ми тиха ще запомни.

 

Тогава в мен изгрява вездесъща,

красивата идея, че обичам!

Любовта е за всеки: къща.

Кой може от любов да се отрича?

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??