Вървиш напред, не се огъваш,

в сърцето зее празнота.

Дори и нявга да се спъваш,

ставаш с вдигната глава.

И някак,  животът си отива,

без звук, без много суета.

Душата от бездушие се свива,

не вярваш вече в любовта.

Когато няма път, има пътека,

когато няма любов, има пари.

Не се предавай, хващай влека,

каквото е горяло вече не гори.

Прекрасно значи, всичко е о-кей.

Но някак е безсмислено тогава,

когато нежност в душата ти не грей,

когато пролетта не е красива,

когато не танцуваш под дъждовната вода,

когато зимата изглежда сива,

когато истински забрави любовта...