11 abr 2013, 13:17

...

874 0 1

Вървиш напред, не се огъваш,

в сърцето зее празнота.

Дори и нявга да се спъваш,

ставаш с вдигната глава.

 

И някак,  животът си отива,

без звук, без много суета.

Душата от бездушие се свива,

не вярваш вече в любовта.

 

Когато няма път, има пътека,

когато няма любов, има пари.

Не се предавай, хващай влека,

каквото е горяло вече не гори.

 

Прекрасно значи, всичко е о-кей.

Но някак е безсмислено тогава,

когато нежност в душата ти не грей,

когато пролетта не е красива,

когато не танцуваш под дъждовната вода,

когато зимата изглежда сива,

когато истински забрави любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...