11 abr 2013, 13:17

...

875 0 1

Вървиш напред, не се огъваш,

в сърцето зее празнота.

Дори и нявга да се спъваш,

ставаш с вдигната глава.

 

И някак,  животът си отива,

без звук, без много суета.

Душата от бездушие се свива,

не вярваш вече в любовта.

 

Когато няма път, има пътека,

когато няма любов, има пари.

Не се предавай, хващай влека,

каквото е горяло вече не гори.

 

Прекрасно значи, всичко е о-кей.

Но някак е безсмислено тогава,

когато нежност в душата ти не грей,

когато пролетта не е красива,

когато не танцуваш под дъждовната вода,

когато зимата изглежда сива,

когато истински забрави любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...