11.04.2013 г., 13:17 ч.

... 

  Поезия » Любовна
562 0 1

Вървиш напред, не се огъваш,

в сърцето зее празнота.

Дори и нявга да се спъваш,

ставаш с вдигната глава.

 

И някак,  животът си отива,

без звук, без много суета.

Душата от бездушие се свива,

не вярваш вече в любовта.

 

Когато няма път, има пътека,

когато няма любов, има пари.

Не се предавай, хващай влека,

каквото е горяло вече не гори.

 

Прекрасно значи, всичко е о-кей.

Но някак е безсмислено тогава,

когато нежност в душата ти не грей,

когато пролетта не е красива,

когато не танцуваш под дъждовната вода,

когато зимата изглежда сива,

когато истински забрави любовта...

© Живка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??