...
868
0
1
Вървиш напред, не се огъваш,
в сърцето зее празнота.
Дори и нявга да се спъваш,
ставаш с вдигната глава.
И някак, животът си отива,
без звук, без много суета.
Душата от бездушие се свива,
не вярваш вече в любовта.
Когато няма път, има пътека,
когато няма любов, има пари.
Не се предавай, хващай влека,
каквото е горяло вече не гори.
Прекрасно значи, всичко е о-кей.
Но някак е безсмислено тогава,
когато нежност в душата ти не грей,
когато пролетта не е красива,
когато не танцуваш под дъждовната вода,
когато зимата изглежда сива,
когато истински забрави любовта...
© Живка Иванова All rights reserved.
