24 abr 2017, 0:11

* * *

  Poesía
886 1 2

 

                               На Ж(р)

 

Няма песен за нас под звездите,

от всяка дума дебне тишина.

Няма път за нас, за мечтите,

всяка стъпка потъва в калта.

 

Всяка болка превързах за тебе,

всяка рана посипах със жар,

всички песни на тебе нарекох,

и всяка дума за тебе шептя.

 

За тебе имам плачеща надежда,

за теб е моят последен зов,

за тебе моя мила радост и утеха,

за теб е моята последна любов.

 

Всеки изгрев е ново начало,

всяка пролет ухае на плод,

жарта е там където е горяло,

в пръста се ражда нов живот.

 

Не всичко имаме в живота,

и понякога радостта ни е в нещо,

което никога не можем да имаме,

и което винаги ще бъде в сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Сиси Todos los derechos reservados

Аз трябва да те пусна!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....