23 feb 2008, 8:38

Фадо

  Poesía
721 0 11
 

На обичта - отвърна с безразличие.

Навярно Бог обратно си я взе.

Веднъж се дава. И веднъж е истинска.

А беше нежна. Беше цвят - лале...

 

Стопяват се последните отблясъци.

В протяжно фадо пада вечерта.

Предава се денят на бавни тласъци...

Лалето скрива в чашка вечерта...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Боряна! Вълшебно е твоето присъствие, мила
  • Великолепно! Отново и отново те аплодирам! Поздрави, Люси!
  • Благодаря ти, Таня!
    Далечни поздрави!
  • С вашите чудесни отзиви ме правите истински щастлива, скъпи мои! Съжалявам, че не е възможно да отговоря на всеки поотделно. Благодаря на Севдалин, Александър, Радослав, Ани, Рени, Магдалена, Анета и Вилдан!
    Обичам ви!
  • Чудесно е!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...