На обичта - отвърна с безразличие.
Навярно Бог обратно си я взе.
Веднъж се дава. И веднъж е истинска.
А беше нежна. Беше цвят - лале...
Стопяват се последните отблясъци.
В протяжно фадо пада вечерта.
Предава се денят на бавни тласъци...
Лалето скрива в чашка вечерта...
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados