ФАЙТОНЪТ НА ДЯДО

... някога по „Сан Стефано” дядо караше файтон,
будеше се много рано – да нахрани своя кон,
четкаше го с черна четка! – впрегне ли го – да лъщи,  
с фрак, ботуш и шик жилетка, с цяла Варна бе на „ти”,
свил под мишница камшика, с хлебец в пътното торбе,
дядо беше – дет' се вика, черен фокусник с бомбе! –

с грес нослето ми оплеска, баба в миг ще го сгълчи,
сякаш виждам го и днеска! – прав, на капрата стърчи,
в събота дори шасито мацва с блажната боя,
дядо, миличък! – в таксито сетни левчета броя,
и за теб молитва четох, Бог дано даде ти кон! –
пак да трополим в небето с твоя старичък файтон.