14 mar 2013, 12:37

Факла

  Poesía » Civil
1.3K 0 1

Вятър разпали поредната факла

и вместо промяна довея печал.

Тази безпомощност, дните съсякла,

преля в нетърпимост и миг, загорчал

 

от недоволство, невяра, нелепост;

непримирение, слабост и мъст;

нейде подтискана мъжка свирепост

на крах, отчаяние, свидност и кръст.

 

Огън и болка, протест и безпътност;

пестниците свити и кървав наплат,

могат ли още изтрая на смътност?

Къде са стрелките на тоз циферблат?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Ханджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...