Факла

Poetry » Civic

1.3K 0 1

Вятър разпали поредната факла

и вместо промяна довея печал.

Тази безпомощност, дните съсякла,

преля в нетърпимост и миг, загорчал

от недоволство, невяра, нелепост;

непримирение, слабост и мъст;

нейде подтискана мъжка свирепост

на крах, отчаяние, свидност и кръст.

Огън и болка, протест и безпътност;

пестниците свити и кървав наплат,

могат ли още изтрая на смътност?

Къде са стрелките на тоз циферблат?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0