Mar 14, 2013, 12:37 PM

Факла

  Poetry » Civic
1.3K 0 1

Вятър разпали поредната факла

и вместо промяна довея печал.

Тази безпомощност, дните съсякла,

преля в нетърпимост и миг, загорчал

 

от недоволство, невяра, нелепост;

непримирение, слабост и мъст;

нейде подтискана мъжка свирепост

на крах, отчаяние, свидност и кръст.

 

Огън и болка, протест и безпътност;

пестниците свити и кървав наплат,

могат ли още изтрая на смътност?

Къде са стрелките на тоз циферблат?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна Ханджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...