14.03.2013 г., 12:37

Факла

1.3K 0 1

Вятър разпали поредната факла

и вместо промяна довея печал.

Тази безпомощност, дните съсякла,

преля в нетърпимост и миг, загорчал

 

от недоволство, невяра, нелепост;

непримирение, слабост и мъст;

нейде подтискана мъжка свирепост

на крах, отчаяние, свидност и кръст.

 

Огън и болка, протест и безпътност;

пестниците свити и кървав наплат,

могат ли още изтрая на смътност?

Къде са стрелките на тоз циферблат?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...