Фактите отсъдиха
Вината ли изкупвам, дето спирах те
да гониш с ветровете свободата?
На миналото грешките намирам,
отпивайки на глътки самотата.
Желаех да съм твоя свят и всичко
в душата да те тегли все към мене,
но всъщност те наказвах със обичане,
неможещо света ти да приеме.
Затварях те във вярност неприсъща,
завързвах те с горещи обещания
и имайки те, всъщност те напусках -
изгубвах пътя си за твоите желания.
Зарасна любовта ти като рана.
При мен се срина с грохот - като къща.
Остана в тебе белег от страстта ни.
А аз по руини със болка стъпвах.
Но времето загърбва с мъдрост всичко,
посипва прах по всяка неподвижност.
И в мен не чувства - фактите безлично
следят за отпечатък от невинност.
Претърсват спомените с включени фенери,
чегъртат неуморно по стените... -
излиза, просто, че несъразмерно
със тебе някога сме се обичали.
Не сме виновни. Явно любовта ни
била е някак си... разнопосочна.
При теб - навън към новите пространства.
А аз - навътре да градя съм почнала.
Това е. Няма друго обяснение.
Не сме се срещнали във подходящо време.
Светът голям е. В друго измерение
сърцето твое моето ще вземе.
© Инна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много ми хареса
-
Инна,много хубав стих!
Докосна ме!
Поздрав! -
Красиво и докосващо...Винаги наказвай с обичане...
-
Много хубав стих, Инна!!! Поздрави!!!
-
Инна,прекрасен стих!
Поздрав и прегръдка,мила! -
Преживяно сигурно от много от читателите ти... Благодарение на болката от разнопосочната любов се раждат такива прекрасни стихове! Почувствах близо до себе си...
-
"При теб - навън към новите пространства.
А аз - навътре да градя съм почнала."
Прекрасно оформено,истинско чувство блика от стиха ти.
Съпреживявам !Благодаря ти!
-
А аз по руини със болка стъпвах.
Но времето загърбва с мъдрост всичко,
посипва прах по всяка неподвижност.
...
Много ми хареса!
Поздравявам те!
-
Страхотно е, Инна!
Поздрав и прегръдка за теб! -
Красива тъга... почувствана..
-
Хубав стих!
Поздрави! -
Прекрасно е!Болезнено искрено и близко до моя начин на мислене.
Особено това:"Не сме виновни. Явно любовта ни
била е някак си... разнопосочна.
При теб - навън към новите пространства.
А аз - навътре да градя съм почнала."
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Силен, много силен стих!
п.п Май, тази думичка "чегъртат", ти е много любима!