Фактите отсъдиха
Вината ли изкупвам, дето спирах те
да гониш с ветровете свободата?
На миналото грешките намирам,
отпивайки на глътки самотата.
Желаех да съм твоя свят и всичко
в душата да те тегли все към мене,
но всъщност те наказвах със обичане,
неможещо света ти да приеме.
Затварях те във вярност неприсъща,
завързвах те с горещи обещания
и имайки те, всъщност те напусках -
изгубвах пътя си за твоите желания.
Зарасна любовта ти като рана.
При мен се срина с грохот - като къща.
Остана в тебе белег от страстта ни.
А аз по руини със болка стъпвах.
Но времето загърбва с мъдрост всичко,
посипва прах по всяка неподвижност.
И в мен не чувства - фактите безлично
следят за отпечатък от невинност.
Претърсват спомените с включени фенери,
чегъртат неуморно по стените... -
излиза, просто, че несъразмерно
със тебе някога сме се обичали.
Не сме виновни. Явно любовта ни
била е някак си... разнопосочна.
При теб - навън към новите пространства.
А аз - навътре да градя съм почнала.
Това е. Няма друго обяснение.
Не сме се срещнали във подходящо време.
Светът голям е. В друго измерение
сърцето твое моето ще вземе.
© Инна All rights reserved.
