Фалш

28 ago 2010, 15:00

Poesía » Filosófica

412 0 1

Безпределна слабост,
обвита в нюх коварен.
Струи, сипещи се от поквара,
ах, каква забрава!
Нестихваща до болка
показна слава.
На пиедестал положена,
а в бездна от гореща лава.
Непрогледна за очи човешки,
като в бездънна яма.
А там я няма,
така жадуваната гласност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Фалш

Искате да прочетете повече?

Propuestas