Фалш

mymuse (Тина)
4 0

Aug 28, 2010, 3:00 PM

Poetry » Phylosophy

390 0 1

Безпределна слабост,

обвита в нюх коварен.

Струи, сипещи се от поквара,

ах, каква забрава!

Нестихваща до болка

показна слава.

На пиедестал положена,

а в бездна от гореща лава.

Непрогледна за очи човешки,

като в бездънна яма.

А там я няма,

така жадуваната гласност

пряма,

във вериги тежко окована.

А настана

време за една усмивка само,

търсеща покой

на някое лице засмяно.

Please sign in with your account so you can comment and vote.