Фалш
506
0
1
Безпределна слабост,
обвита в нюх коварен.
Струи, сипещи се от поквара,
ах, каква забрава!
Нестихваща до болка
показна слава.
На пиедестал положена,
а в бездна от гореща лава.
Непрогледна за очи човешки,
като в бездънна яма.
А там я няма,
така жадуваната гласност
пряма,
във вериги тежко окована.
А настана
време за една усмивка само,
търсеща покой
на някое лице засмяно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тина Всички права запазени
