Фалшива маска

14 nov 2009, 12:52

Poesía

519 0 2

Заглушена мъка

душата моя оковава,

но пак сияеща усмивка

поглед мрачен заслепява.

Едва тупти сърцето,

последен стон наддало,

но озарено с щастие лицето,

сълзи така и не познало.

В живота ми, белязан

от привидна радост,

тлее споменът болезнен

и разпалва вечна горест.

Маската фалшива

никога не свалям

и без нея уязвима

да се смея продължавам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.