Фалшива маска
Заглушена мъка
душата моя оковава,
но пак сияеща усмивка
поглед мрачен заслепява.
Едва тупти сърцето,
последен стон наддало,
но озарено с щастие лицето,
сълзи така и не познало.
В живота ми, белязан
от привидна радост,
тлее споменът болезнен
и разпалва вечна горест.
Маската фалшива
никога не свалям
и без нея уязвима
да се смея продължавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
