14 нояб. 2009 г., 12:52

Фалшива маска 

  Поэзия
564 0 2
Заглушена мъка
душата моя оковава,
но пак сияеща усмивка
поглед мрачен заслепява.
Едва тупти сърцето,
последен стон наддало,
но озарено с щастие лицето,
сълзи така и не познало.
В живота ми, белязан
от привидна радост,
тлее споменът болезнен
и разпалва вечна горест. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Все права защищены

Предложения
: ??:??