Фалшива маска
Заглушена мъка
душата моя оковава,
но пак сияеща усмивка
поглед мрачен заслепява.
Едва тупти сърцето,
последен стон наддало,
но озарено с щастие лицето,
сълзи така и не познало.
В живота ми, белязан
от привидна радост,
тлее споменът болезнен
и разпалва вечна горест.
Маската фалшива
никога не свалям
и без нея уязвима
да се смея продължавам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Все права защищены
