Веднъж ти замина, за дълго... Тогава -

потънах в ленивата, сива тълпа.

Изгубих се тихо, потъна в забрава,

чувството мое - за цел и борба.

Редяха се дните в безлика съдба.

Безцветно се лутах сред общата драма,

в която лъжата, чрез робска хвалба,

със своята наглост, рушаща, е пряма.

Фалшиво е всичко, когато те няма,

и думи са само - надежда и вяра.

Без тебе - не може. От тъмната яма -

ти, обич вълшебна, душата изкара.

И върна се живо, и свежо в света,

всеки цвят. Вдъхновена е красота.