Писна ми от фалшивите думи човешки и критики безконечни на човека погубен от грях и илюзии тежки и грешни.
Думи изречени с гняв и със злоба без миг на честност и вярност, без любов и благодарност към Бога.
Изричани душевно към другите, непремерено празни.
Думи без смисъл и мисъл на леко мислещи и заспали в дрямка от смени на хора.
Думи редени като камъни всеки със свой собствен смисъл.
Смисъл окаян от следи на бури, завихряни тежки...
от пчели сладки, но крехки...