May 1, 2021, 4:01 PM

Фалшът човешки

1.2K 1 0

 

Писна ми от фалшивите думи човешки и критики безконечни на човека погубен от грях и илюзии тежки и грешни.

 

Думи изречени с гняв и със злоба без миг на честност и вярност, без любов и благодарност към Бога.

 

Изричани душевно към другите, непремерено празни.

 

Думи без смисъл и мисъл на леко мислещи и заспали в дрямка от смени на хора.

 

Думи редени като камъни всеки със свой собствен смисъл.

 

Смисъл окаян от следи на бури, завихряни тежки...

 

от пчели сладки, но крехки...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велла Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...