29 oct 2014, 0:35

Фантазия

  Poesía » Otra
733 0 3

Опитах се от пръски светлина

да нарисувам замък на надеждата.

Откривах ги сред крехките цветя,

на залеза в сподавената нежност,

на птиците сред полета креслив,

изгубващ се в прибоя на вълните...

Опитах се от всичко най-красиво

съдба да си измисля по-различна.

Опитах се от нощното небе

да изтъка воали от вълшебство.

Опитах да оставам все дете

и всичко причудливо да приветствам.

Усмивката си някак да опазя

в бездушната отчетливост на дните.

Живота си заключих във фантазия,

напълно безразлична към сълзите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Мисана! Това е просто истината за моя живот. Дали е клиширана?! Самият живот е едно клише - всички преминаваме външно през едни и същи етапи - раждане, съзряване, създаване на поколение, борба за блага, старост и смърт, никой не може да избегне това. Минаваме през радости и скърби. Но това не пречи на някои от нас да опазят своята първоначална невинност- детето в себе си, което е готово всичко да прости, да опази мечтите си, вярвайки,че все пак накрая ще възтържествува правдата.
  • Клише.
  • "Опитах се от пръски светлина
    да нарисувам замък на надеждата."

    Само тези 2 реда са достатъчни за мен, за да дам най-висока оценка за стихотворението. А какво да кажа пък за тези 4:

    "Опитах да оставам все дете
    и всичко причудливо да приветствам.
    Усмивката си някак да опазя
    в бездушната отчетливост на дните."

    Характерен за уникалната ти образност стих, Из!
    Приветствам те за това творческо постижение.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...