Опитах се от пръски светлина
да нарисувам замък на надеждата.
Откривах ги сред крехките цветя,
на залеза в сподавената нежност,
на птиците сред полета креслив,
изгубващ се в прибоя на вълните...
Опитах се от всичко най-красиво
съдба да си измисля по-различна.
Опитах се от нощното небе
да изтъка воали от вълшебство.
Опитах да оставам все дете
и всичко причудливо да приветствам.
Усмивката си някак да опазя
в бездушната отчетливост на дните.
Живота си заключих във фантазия,
напълно безразлична към сълзите.
© Нели Дерали All rights reserved.