29.10.2014 г., 0:35

Фантазия

727 0 3

Опитах се от пръски светлина

да нарисувам замък на надеждата.

Откривах ги сред крехките цветя,

на залеза в сподавената нежност,

на птиците сред полета креслив,

изгубващ се в прибоя на вълните...

Опитах се от всичко най-красиво

съдба да си измисля по-различна.

Опитах се от нощното небе

да изтъка воали от вълшебство.

Опитах да оставам все дете

и всичко причудливо да приветствам.

Усмивката си някак да опазя

в бездушната отчетливост на дните.

Живота си заключих във фантазия,

напълно безразлична към сълзите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Мисана! Това е просто истината за моя живот. Дали е клиширана?! Самият живот е едно клише - всички преминаваме външно през едни и същи етапи - раждане, съзряване, създаване на поколение, борба за блага, старост и смърт, никой не може да избегне това. Минаваме през радости и скърби. Но това не пречи на някои от нас да опазят своята първоначална невинност- детето в себе си, което е готово всичко да прости, да опази мечтите си, вярвайки,че все пак накрая ще възтържествува правдата.
  • Клише.
  • "Опитах се от пръски светлина
    да нарисувам замък на надеждата."

    Само тези 2 реда са достатъчни за мен, за да дам най-висока оценка за стихотворението. А какво да кажа пък за тези 4:

    "Опитах да оставам все дете
    и всичко причудливо да приветствам.
    Усмивката си някак да опазя
    в бездушната отчетливост на дните."

    Характерен за уникалната ти образност стих, Из!
    Приветствам те за това творческо постижение.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...