Iszaard (Нели Дерали)
62 137
29.10.2014 г., 0:35 ч.

Фантазия 

  Поезия » Друга
469 0 3

Опитах се от пръски светлина

да нарисувам замък на надеждата.

Откривах ги сред крехките цветя,

на залеза в сподавената нежност,

на птиците сред полета креслив,

изгубващ се в прибоя на вълните...

Опитах се от всичко най-красиво

съдба да си измисля по-различна.

Опитах се от нощното небе

да изтъка воали от вълшебство.

Опитах да оставам все дете

и всичко причудливо да приветствам.

Усмивката си някак да опазя

в бездушната отчетливост на дните.

Живота си заключих във фантазия,

напълно безразлична към сълзите.

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Мисана! Това е просто истината за моя живот. Дали е клиширана?! Самият живот е едно клише - всички преминаваме външно през едни и същи етапи - раждане, съзряване, създаване на поколение, борба за блага, старост и смърт, никой не може да избегне това. Минаваме през радости и скърби. Но това не пречи на някои от нас да опазят своята първоначална невинност- детето в себе си, което е готово всичко да прости, да опази мечтите си, вярвайки,че все пак накрая ще възтържествува правдата.
  • Клише.
  • "Опитах се от пръски светлина
    да нарисувам замък на надеждата."

    Само тези 2 реда са достатъчни за мен, за да дам най-висока оценка за стихотворението. А какво да кажа пък за тези 4:

    "Опитах да оставам все дете
    и всичко причудливо да приветствам.
    Усмивката си някак да опазя
    в бездушната отчетливост на дните."

    Характерен за уникалната ти образност стих, Из!
    Приветствам те за това творческо постижение.
Предложения
: ??:??