29 окт. 2014 г., 00:35

Фантазия

730 0 3

Опитах се от пръски светлина

да нарисувам замък на надеждата.

Откривах ги сред крехките цветя,

на залеза в сподавената нежност,

на птиците сред полета креслив,

изгубващ се в прибоя на вълните...

Опитах се от всичко най-красиво

съдба да си измисля по-различна.

Опитах се от нощното небе

да изтъка воали от вълшебство.

Опитах да оставам все дете

и всичко причудливо да приветствам.

Усмивката си някак да опазя

в бездушната отчетливост на дните.

Живота си заключих във фантазия,

напълно безразлична към сълзите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Мисана! Това е просто истината за моя живот. Дали е клиширана?! Самият живот е едно клише - всички преминаваме външно през едни и същи етапи - раждане, съзряване, създаване на поколение, борба за блага, старост и смърт, никой не може да избегне това. Минаваме през радости и скърби. Но това не пречи на някои от нас да опазят своята първоначална невинност- детето в себе си, което е готово всичко да прости, да опази мечтите си, вярвайки,че все пак накрая ще възтържествува правдата.
  • Клише.
  • "Опитах се от пръски светлина
    да нарисувам замък на надеждата."

    Само тези 2 реда са достатъчни за мен, за да дам най-висока оценка за стихотворението. А какво да кажа пък за тези 4:

    "Опитах да оставам все дете
    и всичко причудливо да приветствам.
    Усмивката си някак да опазя
    в бездушната отчетливост на дните."

    Характерен за уникалната ти образност стих, Из!
    Приветствам те за това творческо постижение.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...