20 oct 2006, 0:24

фантазия хаха

  Poesía
1.1K 0 3
На тротоара заледен,
стоял един човек,
загледан, замечтан,
там, пред него,
една млада дама,
с руси воали стои,
и въобще не го брои.
обаче той решителен,
се оказа, даже смел,
и рискът набързо
поел.
До нея се приближи,
и сковано промълви;
О, прекрасна моя,
дево…
Но още неизрекъл тез слова,
шамарът не почакал и
по младежката буза изплющял,
звукът на срама отекнал на
малката спирка.
и тогава младежът,
осъзна, че още седи
на заледеният тротоар,
и гледа в знака”СПРИ”
където преди това,
стояла е млада дама,
с руси коси.
J

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Държиш ли да напишеш нещо стойностно?
    Ако да,текстът почти винаги търпи втори прочит/за ритъм,подредба,граматически грешки.../и чак тогава се качва тук.
    А и не рядко след корекция се получават много стойностни творби!Опитай,това е само съвет,но ти решаваш!
  • абе писателче има още нещо което не съм споменавал и то е че аз сядам и пиша нещо на мига и не го пипам повече.Защото точно това съм искал да напиша.не обичамд а ги преработвам,защото се губи първоначалният замисъл.а аз пиша страшно бързо а сигурно си и личи.
  • hhaahхахаа холандец бате.хахах
    абе ти не го ли схвана това ,че не ми пука колко ми пишете. ако си мислиш че ще се разплач при мисълта че имам две на стихче .малееее
    хахаха.ми хайде де.айде кажи ми как се пише поезия.не се заяждам питам.какви са правилата?кое определя ,кое е поезия и кое не?

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...