20 окт. 2006 г., 00:24

фантазия хаха

1.1K 0 3
На тротоара заледен,
стоял един човек,
загледан, замечтан,
там, пред него,
една млада дама,
с руси воали стои,
и въобще не го брои.
обаче той решителен,
се оказа, даже смел,
и рискът набързо
поел.
До нея се приближи,
и сковано промълви;
О, прекрасна моя,
дево…
Но още неизрекъл тез слова,
шамарът не почакал и
по младежката буза изплющял,
звукът на срама отекнал на
малката спирка.
и тогава младежът,
осъзна, че още седи
на заледеният тротоар,
и гледа в знака”СПРИ”
където преди това,
стояла е млада дама,
с руси коси.
J

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Държиш ли да напишеш нещо стойностно?
    Ако да,текстът почти винаги търпи втори прочит/за ритъм,подредба,граматически грешки.../и чак тогава се качва тук.
    А и не рядко след корекция се получават много стойностни творби!Опитай,това е само съвет,но ти решаваш!
  • абе писателче има още нещо което не съм споменавал и то е че аз сядам и пиша нещо на мига и не го пипам повече.Защото точно това съм искал да напиша.не обичамд а ги преработвам,защото се губи първоначалният замисъл.а аз пиша страшно бързо а сигурно си и личи.
  • hhaahхахаа холандец бате.хахах
    абе ти не го ли схвана това ,че не ми пука колко ми пишете. ако си мислиш че ще се разплач при мисълта че имам две на стихче .малееее
    хахаха.ми хайде де.айде кажи ми как се пише поезия.не се заяждам питам.какви са правилата?кое определя ,кое е поезия и кое не?

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...