20.10.2006 г., 0:24

фантазия хаха

1.1K 0 3
На тротоара заледен,
стоял един човек,
загледан, замечтан,
там, пред него,
една млада дама,
с руси воали стои,
и въобще не го брои.
обаче той решителен,
се оказа, даже смел,
и рискът набързо
поел.
До нея се приближи,
и сковано промълви;
О, прекрасна моя,
дево…
Но още неизрекъл тез слова,
шамарът не почакал и
по младежката буза изплющял,
звукът на срама отекнал на
малката спирка.
и тогава младежът,
осъзна, че още седи
на заледеният тротоар,
и гледа в знака”СПРИ”
където преди това,
стояла е млада дама,
с руси коси.
J

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Държиш ли да напишеш нещо стойностно?
    Ако да,текстът почти винаги търпи втори прочит/за ритъм,подредба,граматически грешки.../и чак тогава се качва тук.
    А и не рядко след корекция се получават много стойностни творби!Опитай,това е само съвет,но ти решаваш!
  • абе писателче има още нещо което не съм споменавал и то е че аз сядам и пиша нещо на мига и не го пипам повече.Защото точно това съм искал да напиша.не обичамд а ги преработвам,защото се губи първоначалният замисъл.а аз пиша страшно бързо а сигурно си и личи.
  • hhaahхахаа холандец бате.хахах
    абе ти не го ли схвана това ,че не ми пука колко ми пишете. ако си мислиш че ще се разплач при мисълта че имам две на стихче .малееее
    хахаха.ми хайде де.айде кажи ми как се пише поезия.не се заяждам питам.какви са правилата?кое определя ,кое е поезия и кое не?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....