20.10.2006 г., 0:24

фантазия хаха

1.1K 0 3
На тротоара заледен,
стоял един човек,
загледан, замечтан,
там, пред него,
една млада дама,
с руси воали стои,
и въобще не го брои.
обаче той решителен,
се оказа, даже смел,
и рискът набързо
поел.
До нея се приближи,
и сковано промълви;
О, прекрасна моя,
дево…
Но още неизрекъл тез слова,
шамарът не почакал и
по младежката буза изплющял,
звукът на срама отекнал на
малката спирка.
и тогава младежът,
осъзна, че още седи
на заледеният тротоар,
и гледа в знака”СПРИ”
където преди това,
стояла е млада дама,
с руси коси.
J

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Държиш ли да напишеш нещо стойностно?
    Ако да,текстът почти винаги търпи втори прочит/за ритъм,подредба,граматически грешки.../и чак тогава се качва тук.
    А и не рядко след корекция се получават много стойностни творби!Опитай,това е само съвет,но ти решаваш!
  • абе писателче има още нещо което не съм споменавал и то е че аз сядам и пиша нещо на мига и не го пипам повече.Защото точно това съм искал да напиша.не обичамд а ги преработвам,защото се губи първоначалният замисъл.а аз пиша страшно бързо а сигурно си и личи.
  • hhaahхахаа холандец бате.хахах
    абе ти не го ли схвана това ,че не ми пука колко ми пишете. ако си мислиш че ще се разплач при мисълта че имам две на стихче .малееее
    хахаха.ми хайде де.айде кажи ми как се пише поезия.не се заяждам питам.какви са правилата?кое определя ,кое е поезия и кое не?

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...