6 nov 2015, 18:50

Фар

  Poesía » Otra
520 0 7


Фар


Блещукала е цяла нощ в тъмата светлина.

Привличала е странстващите по вълните

нищожни късчета, преструващи се на земя,

с които смелите доплували са до мечтите.

 

Блещукала е като биещо сърце, заслушано

в рева и шепота на водната стихия. Като

молитва. Като незатворена врата. Като

любов, която пазила е зло да те отмине.

 

Блещукала е като хлипаща сълза. Като

горчива мъка и тръпчива радост. Като

забравено от някой непоискано добро.

Днес няма кой да я запали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...