6 nov 2015, 18:50

Фар 

  Poesía » Otra
389 0 7


Фар


Блещукала е цяла нощ в тъмата светлина.

Привличала е странстващите по вълните

нищожни късчета, преструващи се на земя,

с които смелите доплували са до мечтите.

 

Блещукала е като биещо сърце, заслушано

в рева и шепота на водната стихия. Като

молитва. Като незатворена врата. Като

любов, която пазила е зло да те отмине.

 

Блещукала е като хлипаща сълза. Като

горчива мъка и тръпчива радост. Като

забравено от някой непоискано добро.

Днес няма кой да я запали.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??