Фар
Блещукала е цяла нощ в тъмата светлина.
Привличала е странстващите по вълните
нищожни късчета, преструващи се на земя,
с които смелите доплували са до мечтите.
Блещукала е като биещо сърце, заслушано
в рева и шепота на водната стихия. Като
молитва. Като незатворена врата. Като
любов, която пазила е зло да те отмине.
Блещукала е като хлипаща сълза. Като
горчива мъка и тръпчива радост. Като
забравено от някой непоискано добро.
Днес няма кой да я запали.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени