6.11.2015 г., 18:50

Фар

514 0 7


Фар


Блещукала е цяла нощ в тъмата светлина.

Привличала е странстващите по вълните

нищожни късчета, преструващи се на земя,

с които смелите доплували са до мечтите.

 

Блещукала е като биещо сърце, заслушано

в рева и шепота на водната стихия. Като

молитва. Като незатворена врата. Като

любов, която пазила е зло да те отмине.

 

Блещукала е като хлипаща сълза. Като

горчива мъка и тръпчива радост. Като

забравено от някой непоискано добро.

Днес няма кой да я запали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....